август 08, 2007
*** (1)
Posted by: : Category: Поезия
Потъваш дълбоко в очите ми
изгубен във сивите дни,
усещаш дъха на сълзите ми
душата, в която вали.
Кога дойде в моя сън,
кога обсеби всяка мисъл
и как ти казах “Твоя съм”
и как ти стана моя смисъл?
Не искам да слушам думи… лъжи
не искам да чувам пак “Не плачи”
Обичам те!
Дори от любовта да боли
аз искам да вярвам…
че с мен ще си ти.
Когато те загубя някой ден
помни, че пак до теб ще се върна,
дори да не помниш вече за мен,
нека поне пак те прегърна.
Росица Стефанова