Любов с прокълнатата
В тази нощ сънувах, сякаш изживявах,
сякаш изживявах съня еротичен,
с друга бях,
аз самият някак си различен.
Крехкото й тяло ме желаеше и се боеше,
от очите наранени спомен стар сълзеше,
ръцете деликатни ме отблъскваха страхливо,
устните предателски, простенваха свенливо:
-Не ме докосвай! Да те отблъсна няма да успея,
на клада страстна цяла тлея,
а искам да съм силна, твърда и студена,
а ти ме виждаш наранена, опетнена…
И ти си мъж, като него ще изчезнеш,
щом спазъма отмине и улегнеш,
че си любил прокълнатата няма да повярваш,
друга ще прегръщаш, тайничко ще се покайваш…
А аз отново сама и прокълната,
ще споделям със луната болката позната
и твоята греховност с нея ще изкувам,
самоупрощението твое вечно ще просмуквам…
И ти си мъж ще изчезнеш като него,
на своя Дао верен и на мъжкото си Его,
пречистен, ще прегръщаш своята любима,
а за мен ще си оставил вината непростима.
-Не ме докосвай пак! Да те отблъсна няма да успея,
веднъж го правя, повторно не умея…
-Проклятието свърши! Когато те прегърна,
друга страница за двама ще обърна.
Не бях те срещал и мислех си, че съм обичал,
а своята самотност „любима“ съм наричал,
самотен вятър вместо тяло съм прегръщал
и празнотата вместо въздух съм поглъщал…
Лицето на жената беше нейната маска,
а тайничко съм търсил истинската ласка…
Не ме отблъсквай, ще страдаме и двама
и вечно ще живеем в болка и измама…
Прокълнатата ще бъдеш, а аз ще съм лъжовен.
-Направи ме да забравя! Да забравя! Да забравя!
-От проклятието ще те избавя! Ще избавя! Ще избавя!
-Не ме докосвай! Аз съм прокълната!
-Прокълната, ти за мене си жената!
-Ти си мъж, като него ще избягаш!
-Не ще избягам, трябва да ми вярваш!
-Всичко ще се срути! Не ме докосвай!
-Ще те докосна! Не ме отблъсквай!
-Не ме лъжи, че всичко ще се срути!
-Ще го срутят воплите мои нечути!
-Ще успея и екстазно ще живееш!
-Не ме убивай! Ще ме убиеш!
-Друг живот във мене ще откриеш!
Под розовата дреха плътта й се разголи,
белоснежна прелест шепнешком замоли,
кат гарван чер, прелитащ над полята,
захапах аз гръдта на прелестната непозната…
И вкус на квас и елексир изпълни ми устата,
любовниците са различни-една си е лъжата,
жената аз обичах, жената благославях,
жената лъжех и жената покорявах…
А стаята ни бе споена на скалите,
(някъде наблизо кряскаха орлите)
от стона ни започна да се кърти,
късно бе да спрем, предпочетохме да бъдем мъртви…
Сладострастният пламък в ужас забушува,
в омагьосан кръг около тела ни затанцува,
голите тела, разпънати в средата
очакваха да срещнат отново сатаната…
Разпънати във ужас, разпънати във сладост,
пияни от ярост, пияни от младост,
изкусени изкусители във пламъците си пленени,
в прегръдката фатална все още упоени…
-Отново ме излъга!-през стеняния изрече.
-късно е да съжалим вече,
все вярвам и после вярата се кърти,
на сутринта с поредния лъжец сме мъртви…
Вечер оживявам и после пак тъй става,
в началото не вярвам и съм права…
Преди да стигнем края, мракът ме обгърна
с ужас не можех времето назад да върна…
Помислих, че съм мъртъв, но се събудих,
или може би, в реалност друга се изгубих…
На снимката ти, закачена на стeната,
ти бе облечена като тайнствената прокълната!
„Не ме докосвай!“-шепот от съня ми,
дали реални бяха измяната, грехът ми,
„Проклятието свърши!“-прошепнах на стената,
ти бе облечена като тайнствената прокълната!
Извинявам се, че няма споменат автор. Преди време го свалих в компютъра си и сега го намерих. Но поне знам, че е от нета! 
