Свирепо Лимонче

Когато се събудиш сам,
а в очите ти има сълзи,
когато знаеш, че си чист и прям,
а плачеш преди да отвориш очи.
Невинен, но виновен
в мислите ми блед
и нежен, но жесток
във спомени горещи
и смях и плач
в пиесата ни тъжна
играеш ролята на лицемер.
Когато разбереш,
че лъган бил си ти
и чист и прям останал си
до край, но сам.
Че плакал си по цели нощи, дни
за някой, който никога не си имал.
Когато там под маската красива
откриеш ти една лъжа
ще питаш “Имаш ли душа?”
Тогава ще се молиш някой пак
да те прегръща, тогава аз
ще разбера, че всичко някой ден се връща!

Росица Стефанова

Потъваш дълбоко в очите ми
изгубен във сивите дни,
усещаш дъха на сълзите ми
душата, в която вали.
Кога дойде в моя сън,
кога обсеби всяка мисъл
и как ти казах “Твоя съм”
и как ти стана моя смисъл?
Не искам да слушам думи… лъжи
не искам да чувам пак “Не плачи”
Обичам те!
Дори от любовта да боли
аз искам да вярвам…
че с мен ще си ти.
Когато те загубя някой ден
помни, че пак до теб ще се върна,
дори да не помниш вече за мен,
нека поне пак те прегърна.

Росица Стефанова

Душата ми се къса… стене
изплъзна ми се бавно любовта,
загубих вече пътя си към тебе
… и тук се моля в пепелта…
За прошката ти! За онези грешки,
които аз сама не мога да простя…
Прости ми! Моля само за това,
за себе си ме запази,
в прегръдките ти искам да живея,
ръцете си в косите ти да впивам,
във устните ти да потъвам…
да умирам… да се раждам пак и
… пак да ти обичам, тъй както…
… ме научи ти!
Да ме боли… да те жадувам,
да те мечтая и да те ревнувам…
… да страдам, че те няма тук.
За устните ти да изпитвам глад
… за рая в моя тъмен ад!